ОПИСИ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ДВОРЕЦА ВРАНА
Описът на предметите и вещите на Новия дворец във „Врана” е от №№ 1-2828. Описани са десетки мебели в различни европейски и български стилове, картини, произведения на изкуството. Килимите заемат от № 608 до 736. Тук са изброени следните помещения: „Дамски салон с венециански мобили, салона със златното бюро, руска столова, зелен салон, рилска стая, старобългарска стая, първа и втора спални на Цар Фердинанд, салон на Княз Кирил, кабинет, салон и спалня на Цар Борис, дежурна и министерска стая, стаята на баронесата, църквата и параклиса.”
По отношение на интериорното богатство на двореца „Врана” днес, седемдесет години по-късно, особено ценен източник за състоянието към есента на 1946 г. са направените описи на движимото и недвижимо царско имущество. Със заповед №28 от 25 май 1946 г. министър-председателят Кимон Георгиев възлага на нарочна комисия да извърши опис на имуществото на Царското семейство в Софийския дворец. Комисията започва своята работа незабавно и само месец по-късно, на 28 юни 1946 г. докладва, че е приключила работата си. В средата на август, в навечерието на провеждането на референдума за премахване на Монархията, със заповед №56 на министър-председателя се назначава нова комисия, която да оформи всички направени дотогава описи на движимото и недвижимото имущество на Царското семейство. На 5 септември, само три дни преди плебисцита, комисията приключва своята работа.
Описът на двореца „Врана” е много подробен.
Интерес от описа представляват картините от № 1018 до 1300 или общо 282 картини. Има картини на известни български художници като Борис Денев, Константин Щъркелов, Ярослав Вешин и много други.
Описът на движимото имущество в старата част на двореца е също много подробен и обширен, от №1-344. До 25 март 1944 г. тя остава напълно затворена, когато след пожара в Новия дворец Царското семейство се настанява в него. Почитта на Цар Борис към баща му е толкова силна, че след абдикацията от 3 октомври 1918 г. в покоите на стария монарх се запазва всичко така, както е оставено при напускането му. Дори датата на настолния му календар остава на 3 октомври, а дрехите му все още висят в гардеробите. Така в старата част на двореца, или ловната вила, както е известна, е запазена най-голяма част от автентичния интериор и подредба. Ловната вила е описана с площ от 910 кв.м с помещения – зелен и бял салон, столова, галерия, веранда и зимна градина на партера, спални с номера от 1 до 9.
Отделно е направен опис на имуществото на стопанството към Двореца „Врана”, озаглавен: „Опис на земите и постройките, собственост на Н.В. Царя в двореца и стопанство Врана”.