Някога Царската библиотека наброявала над 35 хиляди тома, съхранявани в библиотечните фондове на Дворците в София, Врана, Царска Бистрица и Евксиноград, както и в сградата на Царските природонаучни институти. След приемането на закона за одържавяване на личните имоти на царете Фердинанд и Борис III и техните наследници от декември 1947 г. всички лични вещи от движимото имущество на Царското семейство – мебели, сервизи, предмети, ордени, униформи, произведения на изкуството, документи, книги са официално конфискувани и формално разпределени по различни институции. Наред с това обаче значителната част от тях е разграбена.
След обнародването на закона от 1947 г. служители от Народната библиотека са командировани, за да опишат Царската библиотека в Двореца „Врана“. Библиографският опис на книгите се извършва, докато библиографите са охранявани от въоръжени с автомати милиционери в една от стаите на Двореца. За броя на книгите съдим по думите на библиотекаря във „Врана“, който в онези години разкрива пред писателя и журналист Владимир Свинтила, че библиотеката наброявала близо 8 хиляди тома. След като описът е направен, книгите са откарани с камиони неизвестно къде. Година по-късно част от тях попада в Народната библиотека, а друга – в Централната библиотека и научните институти на БАН, третата и най-голяма е разграбена.
В хранилището на Националната библиотека се пази Царски фонд, обозначен с буква „Ц“, който според списъка със сигнатури се състои от около 1800 заглавия. Въпреки това част от сигнатурите – не повече от стотина – се повтарят или обозначават книга, липсваща в колекцията. Отделно още към 300 тома са вмъкнати с редовна сигнатура в основния фонд на библиотеката или са присъединени към други нейни тематични фондове .
Освен тези библиографски описани и подредени книги, стари библиотечни служители свидетелстват за наличието на книги от Царската сбирка, нахвърляни в подземното противоатомно хранилище на Народната библиотека с одрани подвързии. Същите служители разказвали, че тогавашният директор на библиотеката разрешил да одерат кожените подвързии на книгите, за да си направят от тях обувки. От цялостния поглед върху Царската сбирка проличава големия брой чуждоезични издания, повечето от които на немски, френски и италиански език, чешки, испански, португалски, гръцки, турски, албански и български език. Изданията датират от средата на XVI в. до първата половина на XX в.
Другата голяма институция, приютила царски книги, е библиотеката на БАН. Обработката на 17 108 тома царски екземпляри започва през 1949 г. и продължава до 1953 г. Датировката на изданията се простира в периода от XVIII в. до 40-те години на XX в., а тематичният им спектър е изключително обширен. Томовете са разпръснати по филиалите на академичната библиотека според тематиката – книгите в областта на естествените науки се предават на библиотеката при Зоологическия институт и на Института по ботаника, тези по изкуство – на Института за изобразително изкуство. Значителна част от изданията се предоставят на научните институти, които изграждат библиотечни фондове в областта на историята, географията, литературата и други. Общонаучната част е пренесена в Централната библиотека на БАН, където се подрежда и каталогизира, а друга част (около 3000 тома) се организира във фонд редки книги. За съжаление се установява, че разпръскването на книгите на един притежател в различни академични фондове според тематиката е политика на БАН, а не изключение. Затова тези 17 108 тома не са били обособени заедно в отделен фонд. Освен НБКМ и БАН, Военната академия „Г. С. Раковски“ също е дом на част от Царската сбирка, като изданията там са главно с военна и историческа тематика и наброяват около 400 заглавия.